Часове преди настъпването на последния месец от годината, в който се почитат едни от най-светлите християнски празници, миряни се събраха на Андреевден за запалване на коледните светлини около яслата в двора на храма „Св. Успение Богородично“ в Стария Несебър. Стана добра традиция църквата заедно с читалище „Яна Лъскова“ да организират отбелязването на 30 ноември по начин, който да обединява хората, да им носи положителни емоции и в същото време да им припомня за българските традиции и обичаи.

„Идеята на този празник, който правим вече 7 година в храма, е да съберем хората заедно в името на Св. Андрей Първозвани.”, обясни отец Петър, който в този ден бе облечен в оригинална народна носия. Свещеникът следеше и ръководеше всичко да става както трябва, а със свечеряването по традиция той произнесе прочувствено слово пред препълнения с хора двор на църквата.

Той поздрави присъстващите и всички миряни в Община Несебър с настъпващите светли празници и им благодари, че споделят заедно празника. Отец Петър им пожела здраве, мъдрост и родолюбие, като подчерта, че децата трябва да бъдат възпитавани в духа на любовта и родолюбието.

Последваха фолклорни изпълнения на ФФ „Българка“ и Хор за градски песни „Блян” към НЧ „Яна Лъскова“.И двете формации се погрижиха за доброто настроение на множеството, препълнило двора на църквата.

На 30 ноември Православната църква почита паметта на Свети Апостол Андрей Първозвани. Св. ап. Андрей е наречен Първозвани, тъй като пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Христа. Той се счита за апостол на православните християни, защото е ръкоположил първият епископ в Цариград – апостол Стахий, а от Цариградската патриаршия са получили св. Кръщение и миропомазание православните славяни – българи, сърби, руси и други.;

Андреевден е пряко свързан в народния календар с представите за преход от есента към зимата. Според народните възгледи и познания в областта на астрономията на този ден започва нарастването на деня. Българската поговорка гласи: „На Едрей ден започва да наедрява денят, колкото едно просено /житно, маково или синапено/зърно“. На трапезата на този ден трябва да присъства жито, боб, леща, грах, просо или ечемик. Още в навечерието на празника или в настъпилото ранно утро всяка домакиня приготвя варива. Това се прави, за да едреят посевите, тъй както наедряват сварените зърна. Жените раздават от варивото из махалата, за да е плодовита годината.

Ето защо, в духа на традициите, в двора на църквата „Св. Успение Богородично“ на различни места имаше, боб, царевица, печена тиква, печени кестени. Освен тях, всеки от присъстващите можеше да опита греяно вино, чай, риба, питки хляб, плодовете и др.