През 1998 г., водени от желанието да се създаде нова традиция в историята на българските общини, която да свързва миналото, настоящето и бъдещето на местното самоуправление в България, делегатите на Общото събрание на Национално сдружение на общините вземат решение отбелязването на Деня на българската община да бъде на 12 октомври. Целта е да се популяризира дейността на местната власт, да се постигне по-добро разбиране за ролята й в развитието на обществото, както и да се стимулира по-активно и съпричастно гражданско участие в процесите на управление на местно ниво.
Учредената първа Община в Несебър
На 23 януари 1959 г. на насрочените избори за окръжни и общински съвети в състава на нашата нова община се включват селищата: Несебър, Равда, Влас, Тънково, Кошарица, Оризаре, Гюльовца, Морско и Плазовец. При учредяването на Община Несебър за председател на изпълнителния комитет на Градския общински народен съвет – Несебър е избран Александър Стоилов Дончев. Кръстьо Русев става за заместник -председател и за секретар – Борис Минчев,чиито мандат изтича на 6 март 1962. През 1962 г. Васил Киров е избран за председател на Изпълнителния комитет на Градския общински народен съвет – Несебър от 6 март 1962 до 3 март 1966, а в последствие е избран и през мандатите за председател:
от 15 юни 1981 до 9 декември 1983, от 9 декември 1983 до 18 юни 1986,
от 18 юни 1986 до 8 март 1988, от 8 март 1988 до 1 октомври 1990 г.
Уедряваната Община Несебър
През 1979 г. при извършването на новата административна реформа Община Несебър се уедрява. След изборите от 25 март и на 8 април се провежда учредителната сесия на селищна система Несебър. За председател на Изпълнителния комитет /ИК/ на Общинския народен съвет е избран Генчо Алагенов, за първи заместник-председател -Григор Харизанов,за заместник-председател Александър Димитров, а секретар – Денка Сивова. Мандатът на новоизбрания общински съвет от 8 април 1979 и изтича на 15 юни 1981 г. Към новата селищна система Несебър, се приобщава цялата Община Обзор, със селата: Баня, Емона, Приселци, Раковсково, Паницово и Козница и заедно с първоначалната община населените места стават 16. На 8 април за кметове са избрани в : Обзор- Панайотка Рубанисти,Оризаре- Андрей Стоянов, Гюльовца-Пенчо Неделчев, Баня- Харалампи Попов, Паницово-Неделчо Стоев,Влас- Иван Бабев,Равда- Трайчо Божинов, Кошарица – Фанка Христова, Тънково – Димо Лечев. Приемствеността в развитието на социално-икономическото развитие от 1959 към 1979 г. се жалонира до 1989 г. и след прехода до настоящата година. За динамично развитие трябва да се отчете приносът и на останалите председатели /кметове/: Пеньо Попов 1966-1976; инж.Григор Харизанов 1976- 1977; к.с.н.инж.Генчо Алагенов 1977-1981; Васил Киров 1981-1990; Д-р Иван Ташев 1990-1991; Страхил Ламбов1991-1993; Михаил Бенин-1993, инж. Андрей Сариев 1993-1995; Живко Георгиев 1995-1997; Стоян Голев 1997-1998; Янаки Иванов 1998-1999; Николай Трифонов 1999-2007; инж. Магдалена Мандулева – 2007, Николай Димитров – 2007 г. и понастоящем.
Развитието на Община Несебър
В развитието на една община има факти и събития, които не трябва да се забравят, а да се отбелязват периодично. В годините може и трябва да се припомня за всички, които повече от шест десетилетия работят за развитието на Несебър като една от най-привлекателните и проспериращи български общини. По официалните данни на Националния статистически институт към 31.12.2019 г. жителите на община Несебър са 28 968. Прирастът на населението й през последните години е забележителен и впечатляващ. Най-после, след 60 години като самостоятелна община, Несебър води пред общини като Айтос – 27 632 жители, Руен – 27 593 жители, Поморие – 27 263 жители, Карнобат – 23 066 жители.
През 2014 г. Несебър спечели приза за най-бързо растящ град в България, заради естествения прираст. Тенденцията продължава и до днес и е резултат от последователната политика на общинската администрация към младите. Над 10 години всяко младо семейство ( което има постоянен адрес на територията на община Несебър, не по-малко от 5 години) получава еднократна помощ от 2000 лв. за новородено дете. Общината подкрепя със средства и инвитро процедурите при двойки с репродуктивни проблеми. Не на последно място през последните десетина година са построени две нови детски градини, модернизирани и разширени са детски градини на цялата територия на общината, предоставящи съвременни и комфортни условия.
Несебър е предпочитана място за живеене поради съвкупност от много компоненти. Един от тях е покриването на европейските екологични стандарти. Общината направи сериозни инвестиции, привличайки европейски средства за разширяване и модернизация на пречиствателната станция и за претоварната станция. Реализирането на тези два мащабни проекта, насочени съм опазване на околната среда и водите, допринася и за развитието на туризма и оформяне на положителния имидж на Несебър.
За първи път Месемврия е преименувана на град Несебър
В Заповед № 2820, съгласно указ №7 от 23 май 1934 г., министърът на вътрешните работи и народното здраве Петър Мидилев определя „нови наименования на населените места в Царството, указани в тук приложените списъци, които съставляват неразделната част от настоящата ми заповед“. Заповедта е обнародвана в „Държавен вестник” в бр.109/14 август 1934 г.
Така на 14 август 1934 г. град Месемврия е преименуван на град Несебър. В третото за преименуване на селата в Анхиалска околия са обявени Бараклии на Оризаре, Гьозекен на Козякград /Обзор/, Инджекьой на Тънково, Къшладере на Кошарица, Емине на Емона,Карамаджа на Козница, Къйряккьой на Плазовец, Денизлер на Морско От 20.11.1934 до 15 юли 1936 г. Христо Христов е назначен за кмет, а градът вече носи името Несебър.
