В хилядолетната история на Несебър, сред множеството събития, случили се на този малък полуостров, се отличава датата 8-ми февруари 1878-а – освобождението на града от османско владичество. Това е прелюдия към датата  3-ти март 1878-ма – денят на подписването на Сан- Стефанския мирен договор за прекратяването на Руско-турската война от 1877-1878 г. и освобождението на България.

Военните архиви са щедри на информация за  тази освободителна за България война.

С победата на руските войски при гр. Плевен на 10.12.1877 г. военните действия навлизат в решителната трета фаза. След сраженията при Шейново и Шипка руските войски се спускат на юг към Тракия. Преминаването им през Старопланинските проходи предизвиква паника сред турците в Мисиври / Месемврия / Несебър. Те масово напускат града и бягат с кораби към Константинопол / Истанбул.

Като съвременник на тези събития историографът  Маргаритис Константинидис разказва:

„Тогава жителите на града сами укрепиха стените на крепостта, за да се предпазят от башибозуците и черкезите, които отстъпвайки панически пред напредващата руска войска, ограбиха и опустошиха всички околни села. Тогава много от жителите на заселените с българи села, за да избегнат клането от нередовната турска войска, намериха убежище в Месемврия/Мисиври, където месемврийци им осигуриха защита и сигурност.”

А в Бургаски регион през това време вече няма официални представители на султана. Последните турски войници напускат Бургаския залив и отплуват за Истанбул в края на м. декември 1877 г. Тази ситуация създава смут сред населението, поради безчинствата на бандите от черкези и башибозуци, а кланетата в Карнобат и Българово всяват страх.

За защитата на населението щабът на XI армейски корпус сформира „летящия отряд” под командването на полковник Александър Михайлович Лермонтов, който да спре нахлуващите от север през Дюлинския проход черкези и турци-дезертьори. Следва Освобождението на най-пострадалите градове Карнобат и Българово на 4 февруари, след тях – освобождението на град Айтос на 5-ти февруари, на 6-ти – град Бургас, на 7-ми – Поморие.

В Несебър непосредствено преди идването на руските войници няма турско присъствие.

Според документите, публикувани в Сборника от материали за Руско-турската война от 1877-1878 г., издаден в Санкт Петербург през 1911 г., обявяването на акта за Освобождението на Несебър от османско иго е осъществено от военно формирование полуескадрон, принадлежащ към втори ескадрон на 13-ти Драгунски полк към Военния орден, под командването на майор Михаил Лазаревич Калантаевский. Актът е осъществен без нито един изстрел.

Документ с описание на посрещането на Освободителите не е запазен, но има информация за намерени в складовете на града зърнени храни, осолено месо, сол и др. хранителни продукти, които са поставени под охрана. И крайбрежната ивица е с охрана заради опасността от десант на два вражески броненосеца, кръстосващи Бургаския залив.

Освободителите подпомагат и формирането на градската управа. За временен кмет е назначен местният жител Димитрис Савлакис. А първият избран кмет е Клиянти Комнинос.

След Освобождението от османско иго Несебър остава митрополитски и просветен център с две гръцки и едно българско училище, основано през 1880 г. От този период са запазени възрожденски къщи, както и някои от вятърните мелници.

Започва новото съживяване на града.

Днес, 144 години по-късно, ние, жителите на град Несебър, отбелязваме този ден с почит и преклонение към делото на освободителите!

 

д-р Евтелпа Стойчева – Гл. експерт към

отдел „Несебър – Световно наследство”