ВТОРИ РЕГИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА УЧЕНИЦИТЕ НА ОБЩИНА НЕСЕБЪР ПО СЛУЧАЙ АНДРЕЕВДЕН

На 30 ноември отбелязваме Андреевден.

ОБЩИНА НЕСЕБЪР, ОБЩИНСКИ ДЕТСКИ КОМПЛЕКС – НЕСЕБЪР И ЦЪРКВА “УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО” – НЕСЕБЪР ОБЯВЯВАТ РЕГИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА РИСУНКА НА ТЕМА „АНДРЕЕВДЕН“

Конкурсът има за цел да поощрява и утвърждава интереса на учениците към православието, да стимулира тяхната творческа изява, любовта към изкуството и православната вяра.

В него участие могат да вземат ученици от 5 до 8 клас от всички училища на територията на община Несебър.

Всяка образователна институция може да представи до 15 броя произведения, с размер 35/50 см. без паспарту.

Допуска се използването на всякакви техники и материали.

На гърба на всяка рисунка е необходимо да бъдат отбелязани четливо:

– трите имена на участника, години, ръководител;

– пощенски адрес – град, ул., №, телефон, /необходим за изпращане на грамоти, дипломи и награди/;

Творбите се предоставят в Общински детски комплекс – Несебър до 22.11.2021 г. или се изпращат на адрес:

Общински детски комплекс – Несебър

к-с “Младост” №62

8230 Несебър

тел./факс: 0554/45952

С класираните на призови места в конкурса творби, ще бъде организирана изложба. Участниците ще бъдат наградени на специална церемония в църквата “Успение Богородично” в Стария Несебър.

Българският народ отбелязва Андреевден като празник на семето (зърното).

Този ден се свързва с разбирането, че светлината в денонощието започва да расте – наедрява, затова някъде се нарича Едреевден, а слънцето да помръдва “както пиле в яйце”, всеки ден по малко денят се увеличава колкото с просено зърно.

Макар и оскъдна, надеждата за светлина внася свежест и ведрина в душите на хората.

Според народното вярване, Андреевден се нарича още и Мечкинден. Легендата разказва, че свети Андрей единствен от апостолите нямал празник, та възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ му казал “Който тебе не празнува, да го язди твоя кон”. Затова на 30 ноември в определени региони на България варят царевица и я прехвърлят през комина, като викат: “На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците”.

Традицията повелява сутринта рано да се взима от наедрялото зърно и да се хвърли в камината – нагоре, за да растат високо всички житни растения и да са едри като набъбналата царевица.