Писателят Николай Илчевски гостува в Несебър, за да представи последната си издадена книга „Пивница Щуро село“ (изд. Алитеа, 2022). Сборникът разкази, посветени на реални личности и събития, свързани с журналистическата кариера на писателя, събра почитателите на качествената проза в залата на НЧ „Месемврия – 2015“ в стария град. С повече от 70 разказа книгата завършва цикъла на трилогията, започнат със „Записки от селската кръчма“ и „Крадецът на слама“. Посветена на бита и мъдростта на обикновените хора, които и днес живеят на село, хранят се от земята и живеят толкова близо до нея, че носят една по-първична жизнена сила, „Пивница Щуро село“ ни отвежда там, където животът е прост, но цялостен.

Журналист, рекламен експерт, редактор, директор на телевизионни новини, преподавател с повече от 35 години професионално съжителство с буквите, над 1000 журналистически публикации и стотици рекламни проекти, Николай Илчевски е автор и на множество книги, сред които „Кукумяв“, „Следа от самодива“, „Наръчник на щастливия землянин“, „Ръководство за полово зрели безделници“, „500 патагонизма“, „Металургия на думите“, „Репортажи от нищото“ и „Пловдив най най най“, посветена на любимия му град. Те бяха представени пред несебърска публика при първото му посещение в читалището през месец май тази година.

Работата си върху трите сборника с разкази за българското село „Записки от селската кръчма“, „Крадецът на слама“ и „Пивница Щуро село“ Николай Илчевски представя така: „Не помня къде в отминалите години закачих суетата си в гората на хорските мнения. Вървя смирен и тих през села и махалички, за да събера гласовете на обикновените човеци и техните земни тайни. Аз съм техен. И те са мои. Родове от моя народ. Хора-семена, разхвърляни из вълшебната българска земя, да я акушират при плодните ѝ раждания. Да я огласят със смеха си, с наздравиците си и въздишките. И така да я бележат, че е наша“.

В залата на читалище „Месемврия – 2015“ писателят срещна присъстващите с някои от най-колоритните персонажи от книгите си и отбеляза, че автентичните несебърски образи, с които се е запознал тук, по нищо не им отстъпват. Докато раздаваше автографи, той се пошегува, че обмисля възможността да поживее в малкия ни град, за да опише несломимия обветрен дух на морските хора в книга, която би озаглавил просто „Ойт“, защото „няма друго място по света, освен Несебър, където само с поздрава си изразяваш своята идентичност и принадлежност“.