Денят на родилната помощ, известен още като Бабинден, е един от големите женски празници в обредния календар на българите. Той е краят на поредицата празници, свързани с Рождество Христово и официално се чества от 1951 г. Празникът е посветен на ,,бабите“ акушерки – жените, помагащи при раждане, както и на младите булки и невести, които са раждали. Основният акцент през този празничен ден е насочен към това да се засвидетелства почит и уважение към възрастните жени, които са бабували на родилките. Празникът се отбелязва още за здравето на децата и за това на родилките жени. Той е езически, появява се през далечните праславянски времена, но се е запазил, като по време на Възраждането е бил изключително почитан.

На този ден се извършват три обичая. Първият е къпането на децата от бабата, вторият е гощавката в дома на бабата и третият е къпането на бабата.

На обредната трапеза, която е била изключително разнообразна, се слага краваи, млечна баница, сарми с месо, свинско с праз. В миналото бабата е ставала рано и е посещавала домовете на децата, които е изродила през годините. Тя е била първата, която е давала подарък на новороденото, обикновено стръкче здравец или скилидка чесън, за да е здраво и предпазено от зли очи, уроки и болести. По традиция бабата идва в къщата с червен и бял конец, които завързва на ръцете на дечицата, както и вълна, от които прави брада на момчетата, коса на момичетата, символизиращо пожеланието да остареят и побелеят. След посещението на къщите, бабата се прибира у дома и се подготвя да посрещне родилите през годината майки, които идват да ,,полеят“ на бабата. Поливат я да се измие, даряват я с пешкир и сапун, като в кърпата по традиция има завързана пара. Водата, минала през ръцете на бабата, има голяма пречистваща сила. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите, за да бъдат плодовити и лесно да раждат. Жените носят прясна погача, сирене, варена или печена кокошка, вино и ракия. Целуват ръка на бабата и й поднасят храна. Сядат на трапезата да се гощават и почетат празника. Развеселени, жените играят хора и пеят песни. Кулминационният момент на празника е ,,къпането“ на децата от бабата и ,,къпането“ на самата баба. Младите жени придружават бабата на река, езеро или кладенец, за да се извърши обредното къпане. На празника не се допускат мъже. Децата, най-важното в живота ни, са тачени от нашите предци. Важно било да се раждат здрави, хубави и умни деца. Възрастните жени, които са израждали децата, са били на специална почит.

В наши дни Бабинден губи доста от обичаите, празнува се от по-възрастните и е свързан с много смях и веселие. Но и в съвремието, в което живеем, грижата за внуците е част на взаимна зависимост между поколенията. Това е начин да се запазят културата и традициите на общуване в семейството.