В народния календар Баба Марта е много почитан български обичай. На 1 март всички българи закачаме мартеница на ревера, ръката или на шията. Тя е символ на здраве, дълголетие, плодородие и изобилие. Мартеницата се изработва от усукан памучен или вълнен конец. Основните цветове са бял и червен. Белият цвят е символ на чистота, невинност и радост. Бели са празничните дрехи на булката, светците и ангелите. Червеното е светлината на изгряващото и залязващото слънце, на течащата кръв и на огъня. Червен конец се връзва на плодни дръвчета, на детска ръчичка, за да предпазва от зло и да носи радост. Мартеницата се носи за здраве и против уроки. Обикновено най-възрастната жена в къщата закичва децата с мартеници.

Конците, участващи в изработването на мартеницата, се усукват задължително на ляво. В традиционната българска мартеница се включват различни елементи и символи: черупки от охлюви (за здраве и сила), скилидки чесън (за предпазване от зли демони), мъниста (против уроки), паричка (за благополучие). В народната представа Баба Марта е жена. Отличава се с променлив характер, затова и времето през месец март е променливо. Когато Баба Марта се ядоса, времето е студено, а когато е усмихната – топло.

Нашите предци са вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана „лошотия“, която също се събуждала през зимата. В народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта. Това е причината на мартеницата да се преписва магическа сила, която да предпазва от „лошотията“, най-вече от болести и уроки.

Легендата за мартеницата е свързана с Хан Аспарух и годината на създаването на българската държава (681 г.). Когато прабългарите достигнали Дунавската равнина, били омагьосани от мястото и решили да се установят тук. След обявяването на новата държава, ханът пожелал да извърши жертвоприношение на бог Тангра. По традиция жертвената клада е трябвало да се запали със стръкче изсъхнал копър, но българите не успели да намерят такъв наблизо. В този момент на рамото на Аспарух кацнал сокол. На едното краче висяло снопче копър, завързан с бял конец, половината обагрен в червено. Снопчето копър било пратено от сестрата на хана – Хуба. Хуба сънувала сън, от който разбрала за затрудненото положение, в което попаднал брат й. По сокола тя изпратила китка копър, завързан с бял вълнен конец. Хан Аспарух запалил огън според традицията, а с конеца се закичил за здраве. От този момент на 1март българите окичват близки и познати с усукан бяло-червен конец.

Извън легендата се предполага, че мартениците се наследяват от траките. Основание за това предположение е фактът, че мартеницата е типично български символ – на наследниците на тракийските земи. Мартениците са предвестници на пролетта. Съществува поверие, че ако под камък, където е оставена мартеница, има мравки – годината ще бъде богата и плодородна. За да разберат каква ще е годината им, хората са намислили  един ден от 1-ви до 22-ри март и по него гадаели. Ако замисленият ден е слънчев, тогава годината ще бъде успешна. Ако времето е лошо или вали – ще има трудности.

В народните представи се говори за Баба Марта, като по-голямата сестра на Голям Сечко (януари) и Малък Сечко (февруари), която намира все за нещо да им се сърди и е недоволна. За да я зарадваме и се пазим от лютия и нрав, се закичваме с мартеници. Голяма част от поверията и традициите в месец март са свързани именно с омилостивяването на бабата, за да ни донесе пролет и слънце.

Освен Баба Марта, други любими образи, свързани с първия ден на март, са Пижо и Пенда. Според сказания те били двама влюбени, които цялото село харесвало – напет Пижо с румени бузки и красивата Пенда с бяла кожа.

Друга история разказва, че това са били брат и сестра, които зла магьосница се опитала да раздели. Семейството дълго време нямало деца и именно с намесата на тайни сили от магьосницата родителите се сдобили с близнаците Пижо и Пенда. Обещанието било, че когато Пенда навърши 16 г.., магьосницата ще я отведе със себе си. В деня, когато Пенда навършила определените години, тя се облякла в красива бяла рокля, а Пижо подарил на сестра си красиво синьо манисто. В този момент се появила и старата магьосница с намерение да изпълни заръката си. Майката отказала дъщеря й да бъде отведена, поради което магьосницата я превърнала във вишнево дърво и отнела живота на Пенда. Пижо тръгнал след магьосницата да я моли да върне сестра му. В този момент магьосницата се съгласила да ги събере завинаги, ако Пижо обгърне тялото и с кръвта си. Така и се получило. Прибирайки се у дома, бащата заварил над къщата два щъркела, а в двора цъфнало вишнево дърво със завързани, усукани бял и червен конец със синьо манисто.

Извън българската етническа територия мартеници се срещат само в определени области  на Румъния, Молдова, Албания, Северна Македония и някой части на Северна Гърция и Западните покрайнини, т.е. на места, където са живели или живеят по-големи групи българи.

Баба Марта – този митичен персонаж от българския фолклор, както и целият месец март, са свързани с пролетта. Мартениците се носят, докато се видят първите щъркели, първото цъфнало дърво или до първа пролет.

Честита Баба Марта! Нека закичим себе си и приятелите си. Да си пожелаем  здраве, дълголетие и късмет. Нека ни се случват само хубави неща.