На 8 април отбелязваме Лазаровден. Този празник е подвижен и винаги се пада в събота, точно 8 дни преди Великден. Много от раннохристиянските писатели на източната и западната църква посвещават част от своите произведения на това събитие. По този начин светецът Лазар става един от най-почитаните на двете църкви.

В Новия Завет Свети Лазар е ученик на Исус Христос и брат на Марта и Мария-Магдалина, когото Исус извежда от гроба и възвръща към живота. Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като епископ при Китон (остров Кипър). Самото име на светеца е израз на здраве и дълголетие.

Лазаровден е един от най-хубавите пролетни празници. На този ден всички девойки изпълняват моминският обичай лазаруване. Обикновено те са в предбрачна възраст, но е познато и детското лазаруване – на момиченца между 6 и 11-годишна възраст, които подражават на по-големите лазарки, наричани още лазарици.

Бъдещите лазарки се събират предварително, за да си припомнят стари и научат нови песни, които са посветени на празника. Повечето от песните не се повтарят, т.к. те се изпълняват в зависимост от социалното положение на човека в семейството и обществото. Девойките изпълняват лазарски песни и играят ритуални хора и ръченици. Лазарките обикалят къщите, но ако пропуснат някоя къща, според народните вярвания нейните стопани ще ги сполети беда. Обикновено това става случайно, но понякога и то в редки случай това се допуска и умишлено.

Неписано правило е, че лазарките не посещават домовете на отхвърлени от обществото хора. Стопанката на къщата дарява всяка лазарка със сурово яйце, което е символ на безсмъртието. Според народните обичай само лазарувало момиче може да се омъжи. Поради тази причина е било задължително всяка девойка да изпълнява ритуала.

В някой райони от нашата страна изпълняваните ритуали от девойките се наричат буенек. За разлика от лазаруването, буенека се изпълнява по време на Великденските пости. Това означава, че не се извършва само на Лазаровден. Участничките както в останалите краища на България, така и в Източна България – са млади моми. Те избират една между тях за водач-буенек.

Момичето, избрано за буенек, организира и събира групата. Под нейно ръководство се разучават новите песни и се припомнят старите. Водачката на групата е облечена с празнична носия, но понякога тази мома облича и невестината премяна на скоро омъжила се млада жена. За разлика от другите девойки, момичето-водач облича не женска, а мъжка риза. Върху косите си носи калпак. Водачката води групата из селото, като с буеница върви и булка. В случая за тази роля се избира момиче, чиято възраст е не по-малка от 8-10 години. Детето, което е избрано за булка, е облечено в булчинска премяна и има було.

На Лазаровден жените приготвят погача с мед и я раздават за берекет. В някои региони на този ден се прави най-голямата Задушница – Лазарската. Празникът зарежда всички с пролетно настроение. Вярвало се, че изречените думи на този ден притежават магическа сила. Словата помагат на девойките да станат жени, а също така помагат и на пролетта да замени зимата. Съществува народно поверие, че девойка, която е лазарувала, не може да бъде похитена от змей.

По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които се поставят на следващия ден – Връбница (Цветница) да красят вратите.

Честит Имен ден на празнуващите днес: Лазар, Лазо, Лазарина, Лалка, Лалко, Лало, Лальо, Лалю.