На 2 юни отбелязваме Деня на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. Датата се свързва с кончината на българския поет и революционер Христо Ботев (2 юни 1876 г.). За първи път се отбелязва във Враца и Пловдив през 1884 г.. Официално се чества от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола (Околчица) присъстват Ботеви четници. На 2 юни 1948 г., точно в 12 часа по обед е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в чест на делото на българските герои, отдали живота си за свободата на нашата родина. В продължение на 2 минути сирените в цялата страна оповестяват отдаването на всенародна почит. Сирената има емоционално въздействие върху нас, тя е символ на съпричастност на нашия народ към подвига на великите българи. Приканва  ни да сведем глави и забравим за ежедневните проблеми, задачи и битовизми и да се замислим върху това какви българи е раждала нашата страна.

Животът и дейността на Христо Ботев са изпълнени с драматични събития и обрати. Оставил е забележителна публицистика,  изпълнена с остър и изобличителен език и безкомпромисност във времена, когато повечето негови съвременници остават безучастни и мълчаливи.

Хр. Ботев е роден в Калофер на 6 януари 1848 г. в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално учи в Карлово, през 1863 г. се завръща в Калофер, където завършва местното училище. През октомври същата година заминава за Русия, записва се като частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен 2 години по-късно. Известно време е учител в бесарабското село Задунавка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска родното си място.

Първото си стихотворение-,,Майце си“, Ботев публикува във вестник ,,Гайда“, под редакцията на П.Р. Славейков. От октомври 1867 г. живее в Румъния. През следващите години от живота си се мести от град на град, като известно време живее заедно с Васил Левски.

През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но е освободен благодарение застъпничеството на Левски и Любен Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Това е времето на активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия-вестник ,,Знаме“. През 1875 г. заедно със Стефан Стамболов издава стихосбирката ,,Песни и стихове“.

На 13 юли 1876 г., 27-годишният Ботев пише във вестник ,,Знаме“: ,,Идеята за свободата е вселена и любовта към нея всичко може да прави“.

През месец май 1876 г., Ботев организира чета, на която става воевода. От Гюргево се качва с част от четниците на кораба ,,Радецки“ и на 17 май застават капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г.  (2 юни по нов стил), в последно сражение на четата Ботев е убит.

Когато е писал поемата си ,,Хаджи Димитър“, Ботев едва ли е предполагал, че неговите думи: ,,Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…“ , той пише за себе си.

Ако на този ден, без значение къде по света се намираме, носим в съзнанието си образа на Христо Ботев и останалите герои, то ние ще останем българи до края на земния си път и ще носим българщината в себе си.   Нека не забравяме хората, които са дали живота си за свободата на майка България, за да ни има нас сега.