Несебър

 














Древният град с хилядолетна история е на романтичен скалист полуостров, свързан със сушата чрез тесен провлак. Полуостровът е дълъг 850 м и широк 300 м. Tук са запазени ценни паметници от всички епохи на неговото хилядолетно съществуване: стари крепостни стени от римската епоха и Средновековието, византийски и старобългарски църкви, старинни къщи от XVIII и XIX век. Най-голямото богатство на града са множеството църкви: от ранновизантийския период са двете трикорабни базилики - “Света София” /Старата метрополия/ - една от най-внушителните сгради в Несебър и Базиликата на северния бряг “Елеуса” от V – VI век. Сградата на няколко пъти е била разрушавана и след това възстановявана. Известна е още с името “Богородица Елеуса”, заради откритата в нея икона на Божията майка. Към X – XI век принадлежат църквите “Свети Йоан Кръстител”, отличаваща се с високия си цилиндричен купол и “Свети Стефан”, скътала в себе си стенописи от XVI век с висока художествена стойност. Несебърският тип църкви достига своя разцвет с появата на живописния стил, изразен в богато многоцветно оформяне на фасадите. Този стил ще разпознаете в църквите от XIII – XIV век: “Свети Тодор”, “Света Параскева”, “Свети Архангели Михаил и Гавраил” и църквата “Исус Христос Пантократор”. Тя е истинско съкровище за Несебър. Сградата се намира в центъра на града и е сравнително най-добре запазената от този вид в България. За нея е характерно голямото богатство на архитектурни форми и изобилието от хармонично разположени хоризонтални и вертикални шарки. “Свети Йоан Алитургетос” /Неосветени/ и днес остава безценен паметник на българската култура. Тази църква никога не е била освещавана и поради тази причина не се е използвала като култова сграда. Несебър е историческата съкровищница на България и през 1956 г. е обявен и признат за “град музей – археологически и архитектурен резерват”. Заради неповторимия си исторически колорит през 1983 г. градът е включен в списъка на Световното Културно Наследство.
Административният живот е съсредоточен в новата част на Несебър. Обликът на тази част се характеризира с модерен стил на строителство. Хотелите, почивните станции и частните квартири са със съвременна архитектура и отговарят на последните тенденции в туризма. Местата за настаняване - както в новата, така и в старата част на града - са предимно две и три звезди. Многобройните заведения, пръснати из тесните, криволичещи улички или разположени в близост до морския бряг са прекрасно място за отмора и приятни преживявания. В тях можете да опитате ястия от националната кухня, рибни деликатеси, дивеч, екзотични коктейли и маркови напитки, съчетани с висок стандарт на обслужване. Като международен туристически център, Несебър е известен и със своето пристанище, благодарение на което е част от множество световни круизи. На север и на юг от града се простират обширни плажове и естествени пясъчни дюни, чийто гребени оформят един приказен природен феномен. Ако човек търси нещо специално, то тук е мястото където въображението бледнее пред действителността. Възможностите за развлечение са разходки с яхта или лодка, риболов, велосипеди под наем, водни спортове и др.
 
 

Град Свети Влас

 






















Иван Николов - кмет

Дом далеч от дома!
Курортен град, скрит в източната част на Стара планина, в непосредствена близост до черноморския бряг. Сега брегът на Свети Влас се разраства в най-живописното място за почивка на Черно море.
Местоположение
Курортният град се намира в полите на най-източната част на Стара планина, точно на брега на морето. Свети Влас заема северната част на несебърския залив и се намира на 10 километра от общинския център Несебър, съвсем близо до най-големия български курорт Слънчев бряг и на 38 км от международното летище Бургас. Местоположението на Свети Влас го определя като най-бързо развиващия се и най-живописния курорт на българското Черно море. Далече от големите градове административни центрове, днес Свети Влас е предпочитани място за почивка и релаксация.
Уникалната комбинация от море и планина обуславя изключително благоприятния климат в Свети Влас. Pайонът е част от средиземноморската климатична зона, запазен е от северните ветрове, поради което мъглата е изключително рядко явление, а студените дни през зимните месеци са само 26. Важна характеристика на климата е броят на слънчевите дни - 240-260 годишно. Топлото време с прохладен бриз е типично за лятото и началото на есента.
Въздушните течения между морето и планината създават уникален природен феномен, който пречиства въздуха. Естествения морски бриз в комбинация с кристално чистия въздух създават условия за морско балнеолечение и имат положителен ефект върху болните от бронхиална астма и други белодробни болести. Благоприятния климат е подходящ за целогодишно лечение.
Бреговата ивица
Най-важния елемент от природния потенциал на района е плажната ивица. Целият бряг на Свети Влас е с южно изложение и представлява естествена Pивиера. Плажовете са широки, чисти, покрити с фин златист пясък. Брегът е разделен на три отделни плажа. Най-голям е централния плаж, дълъг около 1000 метра и широк средно 16 метра.
Туристически особености
Богатството, с което Природата е надарила региона, заедно с предприемаческия дух на местните хора, са главен стимул за развитие на най-важния икономически отрасъл в региона - туризма. Свети Влас е известен международен туристически център. Всяко лято туристи от цял свят посещават курорта и отнасят в къщи незаличими спомени от приятната си почивка в България.
Тук има многобройни възможности за почивка и забавления. Новопостроените семейни хотели, вили и къщи за гости, предимно 2 и 3 звезди, са сгради с модерна архитектура, които предлагат всички удобства, необходими за вашия пълноценен отдих. Множество приветливи ресторанти, заведения за бързо хранене и кафенета допринасят за приятната атмосфера на градчето.
Туристическите услуги отговарят на последните тенденции в туризма и се характеризират с висок професионализъм. Поради близостта си с морето, южната зона на Свети Влас е най-атрактивната част от курорта. През последните няколко години зоната се разрастна с множество прекрасни мини-комплекси, запленяващи посетителите със зелените си градини и паркове. Свети Влас е малък къс от Pая, привличащ туристи от всички краища на света. Това място очарова дори и най-взискателните гости. Традиционното българско гостоприемство пленява и е абсолютна гаранция за приятно изживяване. Тук има и изобилие от възможности за свободното време - водни спортове, ветроходство, морски и планински разходки...
 
 

Обзор - море, планина и спокойствие

 
Христо Янев Янев - кмет
Обзор е живописен курорт със свеж планински въздух, топъл морски бриз, красива природа и прекрасни плажове със златист пясък. Вторият по големина град в община Несебър е Обзор. Градът е разположен покрай голям залив, който започва от нос "Свети Атанас" и завършва до нос Емине, където река "Двойница" се влива в морето. Градът е на панорамния път, който свързва южното със северното черноморие: на 65 км южно от международното летище на Варна и 74 км северно от международното летище на Бургас. Pазстоянието до административния център на общината, Несебър, е само 37 км.
Тук планината, дала името на Балканския полуостров, нежно докосва черноморския бряг. Това е една от причините Обзор да се развива като атрактивен туристически център. Обзор е малък, но интересен град, съхранил хилядолетна история на няколко цивилизации, който успешно посреща предизвикателствата на съвременния свят.
Плажната ивица на Обзор е огромна: дълга над 10 км и широка между 20 и 60 метра. Пясъкът е фин, със златист цвят. Особено красиви са южния плаж и плажът на Иракли. Гостите на града се наслаждават на прекрасното море, но обръщайки се към планината, погледът им среща прекрасни гори от дъб, липа, бук и габър. Мирисът на цъфналите липи в началото на лятото е опияняващ и незабравим. Околността изобилства с ценни видове билки и диви плодове.
Туризмът е основната икономическа дейност в региона. Фактът, че на повече от 50 км от града няма промишлени производства е особено важен. Широката равнина между планината и морето е подходяща за бъдещото разширяване на туристическата инфраструктура. Инвестициите в нови хотели се увеличават през последните години.
 
 

СЕЛО РАВДА - ОТ БЕЖАНСКО СЕЛИЩЕ ДО СЕМЕЕН КУРОРТ







 
Андон Бакалов - кмет
Равда се намира само на няколко километра от Несебър и Слънчев бряг. Както Влас на север, така Равда на юг продължава красивата гледка на пясъчен бряг, модерни хотели и разнообразни места за почивка. Дълъг е пътят, който селото изминава, докато стигне днешния си вид. Много са легендите за появата му и значението на името му. Някой от тях казват, че около 1700 г. първи тук идват пастири и заради един от тях мястото било наречено на името му – Равадин. Друга легенда разказва, че някога местните земи принадлежали на богат и зъл чифликчия, който биел работниците си с пръчка, наричана Равдас. Но най-романтичната легенда е тази за хубавицата Равдалина, в която се влюбил самият бог Нептун. Той поискал да я отведе със себе си в дълбините на морето, но тя отказала. Разяреният Нептун пратил водна стихия, която да унищожи селото, но другите богове се намесили и пощадили селото. Така вместо да залеят всичко, огромните вълни се врязали в сушата и образували множество красиви заливчета. На мястото, където сега се издигат многоетажни постройки –къщи, заведения и модерни малки и големи хотели, някога е имало само примитивно направени и покрити със слама стари гръцки къщи. По-късно те били заменени от еднотипни шаронски къщи – по името на френския банкер Шарон, отпуснал голяма сума за построяването им. Това са били първите домове на българските бежанци от гръцка Македония. След идването на преселниците, те разширяват училището, а през 1943 г. построяват и читалище, изцяло с дарения на местните жители и с техния доброволен труд. Духовният център на селото е църквата „Св. Параскева”, построена през далечната 1884 г.от гърците Василиос и Теодоракис, както и с помощта на равдачани. Дълго време църквата е била запазена в оригиналния си вид. През 1998 г. тя е реставрирана и обновена благодарение на дарения от местни жители, църковното настоятелство и общината. Равда е предпочитано място за детски, младежки и студенстки туризъм. През лятото тук има спортни училища по ветроходство, водни ски, уиндсърфинг, гребане и плуване. Тук се намира и лятната база на Националната спортна академия, където младите спортисти упражняват водни спортове и съчетават обучението си с незабравими летни приключения. Безспорно едни от най-красивите дарове на природата е нос Равда, разделящ плажната ивица с дължина 57 000 кв.м на два залива. Първият, наречен Южен плаж е известен със златистия си пясък и условия за забавление, а вторият е любим на романтиците, търсещи спокойствие и тишина.
 
 

Село Оризаре

 
Васил Тодоров Василев - кмет
Село Оризаре се намира в подножието на най-източните разклонения на Стара планина. Името си е получило в далечната 1934г. след като ентусиазирани местни жители използвайки водите на реката минаваща през селото се опитали да отглеждат ориз. И така при определяне на новите имена на селата, на село Бараклий е дадено новото име село Оризаре. Селото е тихо и спокойно, заобиколено от обширни житни и слънчогледови ниви. Климатът е приятен, а земята плодородна затова е и развито овощарството, лозарството и зеленчукопроизводството. Празникът на селото е на Света Петка през октомври.
 
 

Село Кошарица

 






















Валентин Григоров Станчев - кмет
По пътя край Слънчев Бряг и Свети Влас около вас ще се разкрият прекрасни гледки. От едната ви страна небето се слива със сините води на морето, а от другата се извисяват зелените хълмове на Еминския балкан, източна Стара планина.
Точно там, между две височини, наречени „Кабукчията”, се е сгушило село Кошарица. Доскоро никому неизвестно, селото се превръща във все по-предпочитана туристическа дестинация и място за отдих и туризъм. То се намира в подножието на планината на 120 м надморска височина.
Земите около село Кошарица първоначално са били обитавани от траки, които по-късно са се смесили със славяните и прабългарите. На територията на селото има много следи и ценни находки и от Римско време. В един от историческите етапи, територията на селото попада под византийско владичество, а след това отново се връща във владение на българите, в последствие селото за пореден път бива завладяно от византийците, а накрая е превзето от Османската империя. До Освобождението на България територията остава под турско влияние, като това не променя българския бит и самосъзнание на обитателите му.
Самото село, в днешните си граници е основано в началото на XIX век.
За един от основоположниците на селото се считали дядо Иван и неговите наследници. Той се заселил в земите на днешното с. Кошарица някъде през 1846 г. Имал кошара и колиба край дерето на днешното село. На това място открил и заселници от Саръкьой и Карабунар, с които поставил основите на селото, което отначало се казвало Къшла-дере. Името Кошарица дошло по-късно. Коренът му произлиза от „кошара, кошари” – постройките, в които селяните са отглеждали добитъка си. Животновъдството е било основен поминък на обитателите на селището.
Днес селото е изключително очарователно – запазило е своята чистота и красота. Разположено е в полите на Стара планина и от него се разкриват чудни гледки – на изток се вижда стария Несебър, на юг погледът се спира на Поморие, а при ясно време дори могат да се съзрат склоновете на Странджа планина. В непосредствена близост до село Кошарица е известният и оживен курортен комплекс Слънчев бряг, който предлага много забавления и богат нощен живот на своите посетители.
В близост до селото се намира природен резерват „Калината”, в който може да се види естествено находище от блатно кокиче, както и уникалната лонгозна гора на резервата.
Районът на село Кошарица е включен в Натура 2000, защото от там минава основният въздушен път на прелетните птици – Via Pontica. Една разходка сред резервата или навътре в полите на Балкана ще ви пречисти напълно. Теренът е изключително подходящ за планинско колоездене. Множеството еко-пътеки предлагат невероятни условия за хайкинг, а големият брой малки водоеми ще зарадва привържениците на спортния риболов. Околните гори са обитавани от диви животни и са истински рай за запалените ловци през ловния сезон. Също така предстои изграждането на игрище за голф.
Днес тук царят хармонията, красотата и спокойствието на чистата и девствена природа. Всички тези преимущества правят село Кошарица притегателно място за множество градски хора от България и от чужбина. Спокойствието тук гарантира пълноценна почивка и отпускане от стреса на всекидневието, а пясъчните плажове и нощният живот са само на 10 минути с кола.
За разлика от много български села, Кошарица интензивно се развива. В центъра му се белее съвсем нова църква, а училището и през тази учебна година отвори врати за местните деца.
 
 

Село Тънково

 
Златин Стойков Георгиев – кмет
Тънково е едно от селата намиращи се в непосредствена близост до Слънчев бряг- само на 5км от него. Селото е малко но почти изцяло обновено. Характерните климатични условия за района благоприятстват развитието на лозарството и зеленчукопроизводството. Животновъдството е типично за местните фермери. През декември в Тънково отбелязват празника на гроздовата ракия.
 
 

Село Гюльовца

 
Жельо Желев - кмет
Село с неизвестно име
Село Гюльовца се намира в полите на Стара планина в непосредствена близост до язовир Порой, а над селото започва Дюленски проход. Селото е основано в далечната 1885 г. Други негови стари имена са Кьоллери, Гюлевца, Гюлювца. Името му идва от турски "гюл" - роза или гьол езеро. Най-старота име на селото е Кьоллер, но още преди Освобождението българите го наричали Гюльовца или Гюлювца. Възникнало е на територията на стар турски чифлик. В чифлика имало няколко колиби, където живеели турски селяни, обработващи чифлишките имоти, наричани "кюллета". Постепенно те се събрали на едно място и основали село, наречено Кьоллер. След Освобождението турското му население се изселва в Турция и тук пристигат българи, предимно от старопланинските села. В землището на Гюльовца през античността е имало укрепени селища и укрепителни съоръжения като част от отбранителната система по пътя Анхиало- Марционопол. На много места в землището на селото се среща късно антична и ранносредновековна керамика. Северно от Гюльовца се издига покрит с гора хълм - Калето, на който личат следите от крепост. Има предание което е характерно за редица села по долно течение на Хаджийска река, че там някога се е намирал голям древен град Чешнигер.
На няколко километра от селото се намира "Синият вир" - малък, но красив водопад на Бяла река. До него с помощта на кметство Несебър е изградена екопътека, а в центъра на селото има мемориал на падналите във войните.
Празникът на селото е 24-ти май, които е и празник на училището.Според запазени документи училището е било открито 1870г. , а много по-късно 1927г. читалището което е запазено и до днес.
 
 

Село Баня

 
Емил Огледалов - кмет
Баня е село в Югоизточна България. То се намира в Област Бургас и е в близост до град Обзор (Област Бургас). Населението на село Баня е съставено от потомци на българи, бежанци от Македония и Мала Азия. Баня е много красиво и привлекателно селце, далеч от шума на големия град. Разположено е в полите на Стара планина и в е близост до брега на Черно море (7 км). Това съчетание на планински и морски климат прави Баня атрактивно и предпочитано място за отдих на много туристи. Селцето се намира на 18 км от курортен комплекс Слънчев бряг, на 25 км от града-музей Несебър, и на 65 км от големите административни центрове Бургас и Варна. На 6 км от селото се намира природен резерват Иракли интересен с живописния си девствен плаж на брега на Черно море, където на самия пясък гнездят редки видове птици. Селото е заобиколено от гъсти, непреходни гори и подържани лозови масиви. Празникът на село Баня се провежда на 20 юли — Илинден.
 
 

Село Паницово










 
Кметски наместник - Петранка Кръстева
Село Паницово се намира в планински район близо до небезизвестното село Козичино, през него минава Дюлински проход и другия път за Варна. Също така има прекрасна гледка към гр. Обзор който е само на 17 км.
Старото име на селото е Алчак дере, назовавано още Алчак махле, преименувано през 1910 г. на Паницово. Разположено е непосредствено до Дюлинския проход и по него минава шосе, което до прекарването на крайбрежния път Несебър - Слънчев бряг -Обзор — Варна е най-пряката и единствената шосейна връзка между Бургас и Варна. През Паницово минавал и стар римски път. Южно от селото се намира преградният окоп със зидана стена, наречен Гермето. Там, където Гермето пресича шосето, южно от селото, има градище. В него се намират фрагменти от строителна керамика и следи от градежи, силно повредени и видимо почти заличени поради работеща на същото място дълги години кариера за добив на камъни за строителни нужди. Много камъни за градеж са извлечени там и от населението, което ги ползва като строителен материал. Така са били заличени съхранените до края на XIX в. основи и стени от стари сгради. На сегашното си място, което се е наричало Чомлека, селото се намира от 1927 г. Преди това то е било в местността Алчак дере, южно от сегашното му място и в близост до изградения през 2004 г. манастир (параклис) с аязмо ”Св. Константин и Елена". Някога то е било малка махаличка при дола Алчак дере, населена само от няколко турски семейства, обитаващи 6-7 колибарски къщи. Според преданието един ден, когато кадъните перели дрехи на реката, от гората при тях слезли български хайдути и започнали да ги разпитват за селото им. Жените разказали уплашени за тази случка на мъжете си и те, след като се съвещава, решили да поканят няколко български семейства от съседното село Еркеч, за да ги пазят от българските хайдути, а те от своя страна щели да пазят българите от черкезите. Успели да привлекат няколко български семейства, на които селяните от Алчак махле построили и къщи. Селото пострадва през 1877 г. от черкезки нападения. Когато по време на Освободителната война руските войски наближили Стара планина, турските семейства от Алчак махле напуснали селото и се изселили на юг. На тяхно място се заселили още български семейства от Еркеч. През 1890 г. в него живеят 189 души само българи. Алчак дере е преименувано на Паницово в чест на майор Коста Атанасов Паница (1857-1890), който пътувайки служебно от Бургас за Варна, останал няколко дни в селото, след което направил дарение и взел едно бедно момче да го изучи в София. Признателните жители са издигнали каменна чешма в селото, посветена на майор Паница. През 1921 г. селото е изместено от дерето на билото, където то се намира и сега. След 50-те години на XX в. населението на Паницово започва да намалява силно, независимо че е разположено сравнително недалеч от морския бряг, с който го свързва само черен път.
 
 

Село Раковсково










 
Кметски наместник - Димитринка Георгиева Янева Кръстева
Според съществуващите предания селото е създадено през ХІХ век.Тогава било сключено споразумение с турската власт да се заселят на българска територия черкези от Кавказ. Те си построили къщи характерни за времето от керпич и дърво и покрити със слама. Поминъкът им бил земеделие и животновъдство. Занимавали се обаче и с кражби и плячкосване на добитъка на местното население. Избирали удобни места за засада, където изчаквали и минаващи търговци от Месамбрия за вътрешността на страната, нападали и плячкосвали стоката на керваните. Едно от тези места било в местността “Капиите” между село Баня и сегашната Горска барака. Турската власт не само не преследвала извършителите на бандитските деяния, а и ги покровителствала. Така си живеели черкезите до Руско-турската освободителна война. Когото разбрали за настъплението на руските войски в региона, те панически побягнали към Турция, изоставяйки имотите и имуществото си. През този период на път от село Голица за Месамбрия, Неделчо Иванов видял обезлюденото Курудере и решил да се засели в него. Така той станал първия български заселник. Последвали го и други. След края на Руско-турската война някои територии останали неосвободени. Така пък започнало преселването на хора от странджанското Граматиково в Курудере. Втората вълна били през 1903, след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание. И трета вълна със заселници от 1913 година. С тези три заселнически вълни селото окончателно се побългарило. Построили се каменни къщи,изградили се църква и училище. Всичко това съдействало за налагане на българската духовност. Заселниците били трудолюбиви и будни хора.През 1931 година селото се изместило извън дерето, бил приет градоустройствен план с прави улици, изградили се нови къщи. Започнало да работи Държавно горско стопанство, което осигурявало поминъка на по-голямата част от жителите на селото. С доброволен труд били изградени кметство, магазин и читалище. Селото се преименувало на името на идеолога на българското национално освободително движение Г.С.Раковски и вече се казвало Раковсково. Днес Раковсково е едно красиво и уютно място далеч от строгото ежедневие съхранило българския дух и традиция. Природата му е непокътната, а къщите добре поддържани. В големите си дворове жителите отглеждат зеленчуци и овошки с които се прехранват.
 
 

Село Приселци

 
Кметски наместник - Албена Купенова
Това малко и китно селце е най-прекрасната част от Източна Стара планина. Намиращо се само на 7 километра от морския бряг по склоновете на Стара планина, то предлага възможности за развитие на морския и планинския туризъм. На запад има гора, наречена "Дългата стока", която красиво се простира по целия път към селото. На юг започват склоновете на Стара планина. Там се открива прекрасната гледка на сливащите се в едно вечна букова и орехова гора. В гората започва път, който се простира високо в планината. По пътя има редица поляни, от които може да се наблюдава китното селце, а в далечината се мият морските брегове край гр. Обзор
 
 

Село Козница

 
Козница е село в Югоизточна България
Разположено сред девствена природа близо до Дюлинския проход, Козница привлича и с двете реки – Еркечка и Голица, които го заобикалят и се сливат в Двойница. Старото име на селото е Караманджа. Някога е имало към 70 къщи с около 500 души в тях, които отглеждали големи полета с памук, прехранвали се и с животновъдство. Децата учели до 4 клас в селското школо. Те били толкова много, че ги събирали в две паралелки на випуск. Основно образование завършвали в съседното Паницово.
 
 

АТРАКЦИИ И ВДЪХНОВЕНИЕ В ЕМОНА

 











Борис Апостолов пълномощник
Малкото селце Емона е разположено в близост до нос Емине – най – източната точка на България, която бележи края на Старопланинската верига. Китните къщички по стръмните склонове на месността напомнят на цветна гривна на ръката на Стара Планина, потопила царствено върха на пръстите си в тюркоазено сините води на Черно море.
Красиви легенди се носят от уста на уста за това необикновено място, чието име произлиза от античното име на Стара планина – Аемон. Според Омировата Илияда, Емона е родно място на цар Рез, участвал в Троянската война и убит от Одисей и Диомед.
Някога тук се е издигала гордо крепостта Емона, от която днес са останали само руини. Запазени са останки от средновековен манастир, където монаси приготвяли вино – елексир и чрез подземен канал пренасяли до търговските кораби. Множество са легендите за скрити съкровища, за пещери в морето, в което казват на места извира сладка вода от подземни реки.
Интересна е историята на запазения параклис в близост до някогашния манастир. Преди 160 години търговски кораб, идващ от Гърция корабокрушира край стръмните скали на нос Емине. Оживял само един моряк, който в знак на благодарност построил красива църква на спасителния бряг. И до днес на входа на постройката ясно се чете годината на нейното построяване – 1847-ма.
Някога Емона била населявана от гърци. Когато след Освобождението на България от турско робство те се завръщат по родните си места, на тяхно място се заселват българите – бежанци от Мала Азия. В средата на миналия век селото наброява 150 къщи, имало е дори начално училище. Със създаването на курортния комплекс Слънчев бряг много от местните хора напускат селото, за да търсят прехрана в новия печеливш отрасъл – туризма.
Сега селото е включено към популярната атракция за чуждестранните туристи – Оф роуд. Джип-сафари води всекидневно търсачи на силни усещания и красиви гледки, екскурзоводи разказват историята на местността, а после чужденците се забавляват с езда, стрелба и съзтезания с бъгита по стръмните пътеки. В програмата е включена и малката църква „Св. Димитрий”, построена от даренията на живеещите и почиващите в селото.
Въпреки, че по регистър в Емона живеят едва 6 души, в селото се издигат множество красиви вили, повечето от тях собственост на художници, писатели, архитекти и други представители на българската интелигенция. Причина за това е определянето на селото през 60-те до 80-те години на миналия век за място за творческа почивка. Неслучайно хората на изкуството построили своите вили и ателиета именно тук – на едно от най – вдъхновяващите места по Черноморието.
Наистина пленителна е гледката, която се разкрива от скалния нос към залива на Несебър. Едва ли има сърце, което да не трепне пред величествения образ на морето, обгърнало своя най – верен обожател – морския фар. А уникалната смес от планина, гора и скрити от цивилизацията плажове, правят Емона място, към което любовта от пръв поглед е неизбежна.