Грузински състав грабна голямата награда от Международния фестивал „Несебърски накит“

Несебърски накит

Местни таланти отново с призови места от форума

Над 600 участници от България, Грузия и Украйна събра на една сцена четвъртото издание на Международния фолклорен фестивал „Несебърски накит”. В продължение на три дни талантливите участници създаваха чрез изкуството си неповторима атмосфера и колорит на живописния полуостров и радваха присъстващите на и около амфитеатъра. От сцената му множество състави и индивидуални изпълнители показаха майсторство и оформяха фолклорния образ на форума, а най-добрите от тях записаха името си в биографията на фестивала. Тази година това направи Ансамбъл „Patara Erisioni” от Тбилиси, Грузия с ръководители Тата Чуасели и Давит Гогричиани, които спечелиха за своето танцово изпълнение Гран При. Специалната награда на НЧ ”Яна Лъскова 1905”, което заедно с Община Несебър е организатор на фестивала, бе присъдена на НЧ „Труд и постоянство 1901” с. Челопеч за цялостно представяне.

Децата на Несебър също бяха сред отличените. Те показаха, че и тази година имат място сред най-добрите изпълнители. Обединена общинска школа по изкуствата –Несебър взе три отличия. В раздел народна песен Пламена Чимбулева грабна трето място в първа възрастова група, а във втора възрастова група Ванеса Даменлиева се окичи с първото място, ръководител и на двете деца е Нели Танева. Още един приз взе школата – Детският й танцов състав с ръководител Тони Цанов бе отличен с първа награда в раздел хореография – народни танци обработен фолклор. Вокална група „Морски звездички“ при Общински детски комплекс – Несебър с ръководител Димитър Йорданов зае престижното трето място в раздел народна песен – обработен фолклор.


С нелеката задача да избере тазгодишните ярки изпълнители и да ги оцени по талант и майсторство бе натоварено авторитетно жури в състав: проф. акад. Милчо Василев – ректор на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – гр. Пловдив, композитор, диригент; д-р Данислав Кехайов – народен певец, художествен ръководител на ансамбъл “Пирин” – гр. Благоевград и директор на Обединена общинска школа по изкуствата – гр. Несебър; Ваня Монева – диригент на хор „Космически гласове”,продуцент народна музика в БНР; проф. д-р Антон Андонов – преподавател в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – гр. Пловдив, балетмайстор във фолклорен ансамбъл ,,Тракия” гр. Пловдив; доц. Катя Кайрякова – преподавател в ВСУ „Черноризец Храбър” – Варна, художествен ръководител на Ансамбъл за народни песни и танци „Шумен”.


Фестивалът бе официално открит в петъчната вечер с пъстро шествие на участниците по улиците на живописния полуостров и приветствие от председателя на Общински съвет-Несебър Румен Кулев. От сцената на амфитеатъра той отправи поздравително слово от името на кмета на Несебър Николай Димитров, от свое име и от името на съветниците. „Участието във фестивала на над 600 човека от няколко държави го превръща в един значим културен факт в празничния календар на община Несебър“, се казваше в словото, в което бе подчертано, че многобройните колективи от всички фолклорни области на България превръщат фестивала в истински дейно съхранение на изконните български ценности, а магията на празника се засилва още повече с участието на международни формации.


Не по-малко вълшебно бе гостуването на ансамбъл „Пирин“, чийто концерт бе великолепен завършек на втората фестивална вечер. Вдъхновените и емоционални изпълнения на артистите два часа владяха публиката и я водеха през мистичното обаяние на българския фолклор, за да я изправят на крака на финала – развълнувана, обогатена и благодарна.
Фестивалът „Несебърски накит“, в който за първи път тази година взе участие и Грузия,  приключи с обещание следващото издание да е също толкова пъстро, колоритно и вълнуващо. Фестивалните емоции обаче в града на ЮНЕСКО  продължават. На 15 юни започва следващият голям форум –„Слънце, радост, красота“, на 24 юни – Международния фестивал-конкурс на творческите постижения „Отечество“, а на 30 юни се открива Международният шампионат по фолклор.