Днес, на 22 ноември, се навършат 125 г. от рождението на всепризнатия учител, читалищен и обществен деец, живял в Несебър, Стефан Иванов Владков. Той е роден в Казанлък. Изборът да бъде кръстен с името Стефан произтича от приятелство на баща му с видния български национал революционер и държавник Стефан Стамболов. От малък е възпитан в свободолюбив дух, на който остава верен до края на живота си. Допълнително влияние за това оказва и близкия роднински кръг и преди всичко вуйчото на баща му отец Онуфрий, впоследствие и игумен на Хилендарския манастир.

Владков учи и завършва известното Казанлъшко педагогическо училище през 1919 г., като през 1918 г. прекъсва образованието си заради за участието си в Първата световна война. В периода 1919-1924 г. преподава в Казанлъшка, Харманлийска, Старозагорска и Новозагорска околии. През учебната 1924/1925 г. е учител в Кошарица и Паницово, тогава в Поморийска околия. На 5 октомври 1925 г. Владков получава назначение в несебърското училище и завинаги свързва живота си с Несебър. Като учител привлича вниманието на останалите си колеги, които са респектирани от отличната му педагогическа подготовка.

Със своята строгост, но и справедливост, чувство за ред и дисциплина, той заслужава не само вниманието на учениците и колегите си, но и на цялото население на града и околните села. През учебната 1926/1927 г. Владков е назначен за главен учител на несебърското начално училище, а от 1944 г. до 1952 г. е средищен директор на несебърското основно училище.

„В ония години достатъчно бе де се каже: „Учителят Владков каза…”, за да бъде прието като задължително, но и с убеждението за правилно и безпогрешно“, разказва Саша Желева. Високата му интелигентност и всеобхватна любознателност му дават възможност да възпита ред поколения в класната стая, а и извън нея. За всеки той намира необходимия подход и подходящ отговор.

Учителят Владков не е бил никога друг, освен дружелюбен с всеки, с който е общувал, припомнят си негови ученици, днес също вече на преклонна възраст.

Владков дълги години е и пунктов учител, който имал задълженията да изплаща заплатите на учителите от несебърската община.
Независимо от липсата на превозни средства, зиме и лете, най-често пеша, той получавал парите от Поморийската популярна банка и ги разнасял на учителите по училищата. Изявява се и като дългогодишен читалищен деец. Избиран е за член, зам.- председател и председател на читалищното настоятелство в Несебър.Участвал е непосредствено и в редица самодейни читалищни състави. Пословични са неговите грижи за опазване на читалищното имущество. Особени грижи полага и за развитието на библиотечното дело. Той има заслуги и за опазване на старините на полуострова. През 30-те години на миналия век апостолски разяснява и пропагандира необходимостта от опазване паметниците на културата сред местните жители и гостите на града.

Радетел на българщината учителят Владков е инициатор и участник на движения и организации за защита правата на българското население. Активен участник е в дейността на Българския червен кръст, активен турист и организатор на залесителни акции. Неговото усърдие, принципност и почтеност са доводи за избирането му в ръководството на различни органи.

Бил е съветник,секретар на търговски и занаятчийски сдружения, председател на обществени комисии. С безпределна всеотдайност съчетава обучението с трудовата дейност на учениците. В резултат на това израстват горичките при стълбището и чешмата на Южния плаж, насажденията на южния бряг на полуострова, реализират се редица инициативи по благоустрояване, разкопаване, засяване, поливане и поддържане на зелените площи в града и околностите.

През 1959 г. по силата на закона Стефан Владков е пенсиониран. Старият учител обаче продължава да организира разнообразни трудови инициативи, в които се включва мало и голямо. Трудът за него е не само средство за препитание, но и вътрешна потребност. Неговият жизнен път приключва на 88 годишна възраст на 30 септември 1983 г. И до ден днешен по-възрастното поколение в Несебър си спомня с благоговение за учителя Владков.

В чест на цялостната му просветна дейност и живот, подчинен на обществения интерес, от 2018 г. библиотеката в Стария Несебър носи негово име.